Това коментира д-р Жасмина Коева-Балабанова, инициатор на Първата Балканска конференция по персонализирана медицина.
София бе домакин на Първата Балканска конференция по персонализирана медицина, организирана от Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ). С нея бе поставено и началото на изграждането на Балканска мрежа за персонализирана медицина. В процеса на създаване на мрежата, водеща роля ще има БАППМ, подпомогнат от Европейския алианс за персонализирана медицина (ЕАПМ). Това обяви изпълнителният директор на ЕАПМ Денис Хорган. Целта на мрежата ще е специалисти от всички страни на Балканите да обменят помежду си добри практики и опит в областта на персонализираната медицина и да работят заедно за интегриране на иновациите в системите на здравеопазването в региона.
В рамките на форума Денис Хорган представи тенденциите, предизвикателствата и възможностите за развитие на персонализираната медицина в Европа, като отбеляза, че с предстоящото председателство на Европейския съюз (ЕС) страната ни има възможността да работи за интеграцията на иновациите в системата на здравеопазването. В тази връзка БАППМ ще работи с партньорите си в Румъния и Австрия, които поемат след България председателството на ЕС. Ключов момент в общата им дейност ще бъде въпросът с ранната диагностика на онкологичните заболявания и по-специално на скрининг и ранна диагностика на рака на белия дроб.
Председателят на УС на БАППМ д-р Жасмина Коева-Балабанова обясни, че съвременната медицина се развива много бързо и навлиза в нова фаза. Новите технологии осигуряват подробна информация за индивидуалните биологични характеристики на пациентите. Тези данни и тяхната интерпретация са в основата на персонализираната медицина, която се дефинира като „правилното лечение, на подходящия пациент, в точното време“.
„Тази привидно проста идея се поддържа от невероятни научни постижения в разбирането на заболяването и на неговото лечение. Парадигмата да се селектират пациентите по видове заболявания на базата на остарели дефиниции, както и да се обединяват в големи групи, е отживяла времето си. Нарастващото субгрупиране на пациентските популации във все по-малки и по-малки групи заболявания изисква море от промени в технологиите и разбирането на здравната система като цяло“, каза д-р Жасмина Коева-Балабанова. Тя отбеляза, че здравеопазването – такова, каквото го познаваме, се променя радикално. Дава се път на все по-персонализирани здравни въздействия за пациентите и се предлагат все повече персонализирани терапии за тях. Персонализираната медицина използва геномна информация, при вземане на решение кой вид лечение би бил най-ефективен, заедно с останалите диагностични методи.
Към днешна дата в България са регистрирани над 41 лекарствени продукти за таргетна терапия, от които 31 са в областта на онкологията, 6 са антивирусни, 3 за нарушения на централната нервна система и 1 в областта на ревматологията. Около 90% от тези медикаменти са реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За 2017 г. от 9 нови лекарствени продукта в позитивната листа на касата, шест са за персонализирано лечение. През следващите 5 години се очаква ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина от 69%, като инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%.
Повече за форума можете да прочетете на сайта на Здравен навигатор - http://new.zdravennavigator.bg/izbor-na-redaktora/22665-bih-apelirala-za-ekipno-otnoshenie-sazdavane-na-interdistsiplinarna-kultura-v-reshavaneto-na-problemite-koito-imame-pri-vse-po-shirokoto-navlizane-na-personaliziranata-meditsina